На 24.10 вечерта в Галерия „Натали” е оживено. Защото освен интересно представената изложба „Вятърът”, в която участват единадесет художници със свои творби и платна със стихове от седем поети, тази вечер тук има и четене на поезия. Невидим, но осезаем, вятърът предизвиква най-противоположни чувства. И може би това прави обстановката така подходяща за поезия. Владимир Левчев, чието стихотворение „Служба в полунощ през декември” е един от изложбените експонати, представя новата си стихосбирка „Любов на площада”. Тази малка, елегантна книга е втора от поредицата „поезия poesia ποίηση poetry“  на издателство „СКалино”.

Влизам забързано след работния ден и съм очарована да видя, че уютното пространство на галерията е побрало над четиридесет души от различни поколения, пристрастени към поезията. Тук са някои от пишещите хора, приятели на поета, почитатели на поезията му за да споделят в хладната октомврийска вечер една любов, без която човек е сам.

Владимир Левчев казва в едно интервю "Най-важната дума е любов. Без любов светът се разпада и всеки остава сам." Затова и откриването на вечерта от издателя Емилия Миразчийска е около тази важна дума. Говори за любовта, когато другият ни е опора и животът е порив, за онази любов,  която се превръща в поезия. А любовта, превърнала се в поезията е тъканта на живота, невидимата нишка на съвместното ни битие, истинската канава на картината. Владимир Левчев споделя, че в книгата са събрани стихотворения писани в последните 35 години, че човек се променя и остава в същността си същия. Всяко публикувано любовно стихотворение става общо, един вид излиза на площада, а гражданската ни позиция е израз на любовта в един по-общ смисъл.

След това поетът чете стихове. Чете ги малко забързано, на един дъх, така както ги преживява. Глас от публиката моли за по-бавно. Но струва ми се, че поезия се чете бавно насаме... А тази поезия е и интимна, и публицистична и философска, защото е израз на Любовта – онази между двама, онази към Другия на площада и онази всеобхватната, която наричаме Бог

Вечерта продължава в по-близки разговори, писане на автографи, снимки за спомен и чаша вино. Дошлите разглеждат изложбата, която е като естествен дом за поезията с платната, скулптурите и витрината със стихосбирки на Владимир Левчев от различни години, която галеристът Севдалин Генов е оформил като инсталация специално за вечерта с книги от личната си библиотека. Всички сме очаровани от интимността и уюта, създадени от арт мениджъра на галерията и куратор на изложбата „Вятърът” Биляна Генова. Усмихнат поетът обръща внимание на всеки.

От галерия „Натали” си тръгваме с желание да се върнем за още изкуство, за още топлина. А повечето от нас и с книга, която да ни е като въгленче любов, което вятърът разпалва.