Седи бабата на стола и намотава прежда. Седи до нея внучето и и разказва приказка.

„Имало едно време едно момиченце. То винаги носело червена шапчица, която баба му му била ушила.” А Бабата нетърпеливо пита „А вълка, вълка къде го?”

 „Чакай, бабо, - отговаря внучето - сега за момиченцето да ти разкажа.”

Имало едно време едно момиченце. То винаги носело червена шапчица, която баба му му била ушила.Тази шапчица толкова му отивала, че то не я сваляло от главата  си и никъде без нея не отивало. За това всички го наричали Червената шапчица. Пораснала Червената шапчица ,станала умна и красива девойка. Избрали я за секретар на селския партиен комитет.

Бабата нетърпеливо пита „А вълка, вълка къде го?”

„Чакай, бабо, - отговаря внучето - сега за момиченцето да ти разкажа.”

Един ден Червената шапчица заръчала на майка си:

-        -  Мамо, да приготвиш кошница с храна, както едно време като ме пращаше при баба, ама хем хубаво да я напълниш. Да сложиш питки с масълце, да сложиш и няколко бутилки с мляко. Пък може и павурче с ракийка да добавиш – да има за ловеца. Аз ще викна един автобус и ще закараме селяните до големия град до големия площад и те хора да видят.

Приготвила майката всичко, както и заръчала щерката, а пък тя отишла, повикала автобуса. Излязла на мегдана и всички хора от селото поканила да се качат, да идат до големия град до големия площад хора да видят.

Бабата нетърпеливо пита „А вълка, вълка къде го?”

Така попитали и хората, бабо. Червената шапчица им обещала като идат там и вълка да намерят. И те какво да правят – качили се на автобуса. Майка и раздавала питките. Сипвала в чашки мляко. На ловеца и от скритата ракийка дала, та да не се плаши от града, от площада и смело по вълка да стреля като го  видят.

Стигнал автобуса до големия град Слезли хората. Гледат – къщи, стъклени сгради, коя от коя по-големи. Хубаво им се вижда. Различно е, не е като в тяхното село и в тяхната гора, ама пък хубаво. И по улиците хора – добри хора изглеждат, спретнати такива, усмихнати. Всеки тръгнал по неговите си работи.

Бабата нетърпеливо пита „А вълка, вълка къде го?”

„Чакай, бабо, - отговаря внучето - сега за града да ти разкажа.”

Вървели  хората към площада. Стигат, гледат – полицаи. Ма те едни стройни, хубави и спретнати с чисти униформи. Без оръжие – щото мирно пазят мирни хора.И почнали хората един друг да се питат: „Ама нали щяхме вълка да търсим. Къде го вълка? Тук между тези момци не е.”  Ловеца казва: „Може вълка на тези да им е началник, да им нарежда.” А Червената шапчица отговаря: „Не може така , ловецо, сигурно хитрецът се е скрил там на площада между хората и се умилква подло като някое домашно кутренце. Трябва да идем, да проверим, да го намерим.”

Бабата още по-нетърпеливо пита: „А вълка, вълка къде го най сетне?”

„Чакай, бабо, - отговаря внучето - сега за площада да ти разкажа.”

Приближават хората към площада. Ловеца най-курназ, най-отпред. Едно моме с едно чудо такова в ръцете приближава и зад него едно момче с едно голямо механично око, втренчено в ловеца. Момето го пита: „Как стана така,че дойдохте в града?” А ловецът хем разказва за Червената шапчица, хем гледа момето – то същата като нея, само дето няма шапчица на главата си. Обръща се ловеца да види къде е Червената шапчица – не  вижда и пита баба и „Къде отиде внучката ти?” „Че зная ли аз – те младите бързо ходят.” „А, я виж това моме – да не е тя същата?” „Бре, точно е като нея. Ама не, няма да е тя. Най-много сестра и да е.”

Бабата пак нетърпеливо пита „А вълка, вълка къде го най сетне?”

„Чакай, бабо, - отговаря внучето - сега да ти разкажа за сестрата на Червената шапчица.”

А Червената шапчица имала сестричка. Само че за нея в оная приказка не се разказва. Тя била същата като нея – мила, добра и разумна. Отишла в големия град. Там учила. Когато хората започнали да излизат на големия площад и да правят голям протест и сестричката на Червената шапчица била там - в едни вечери като обикновено момиче, а  в други като репортер на телевизията за която работела между лекциите. И тази вечер така попаднала на ловеца, а той я сбъркал със сестра и от село. Ловецът рекъл:”Хей, момиче, ние тук дойдохме вълка да търсим, с вълка да се преборим, а виждаме хубав град и хубави хора. Къде може да се крие вълка?”

-         -  Да, де! Нали и аз все това те питам- къде е вълка?

-          - Ето ,бабо и до вълка ще стигнем.

В това време всички селяни извикали и се обърнали в една и съща посока. Червената шапчица стискала ръката на един вълк облечен с костюм Хюго Бос и с кръгли очила на очите. Стискала му тя ръката за поздрав, а той и говорем мило „Ауууу, благодаря ти Червена шапчице, че откликна на поканата ми и дойде и всичките селяни, начело с ловеца доведе. С такива верни поддръжници далеч ще стигнем.”

Момичето –репортерка и сестра на червената шапчица забравила къде е и за какво е. Развикала се „Мамо, бабо, Червената шапчица се прегръща там с вълка! Ловецо, хайде помагай! Бързо да отидем да спасим Червената шапчица!”

Всички хора се обърнали към мястото към което тичала репортерката.  Операторът се опитал да спаси микрофона и затичал след нея без да спира камерата,че всички хора да видят истинското лице на вълка. А на стълбичките на народното събрание стояли и гледали цяла глутница вълци как хората разпознават и хвърлят в реката само един от тях – най-непредпазливия може би.