Филмът на Фелини „Амаркорд” е филм за спомена и фантазията като преплетени мигове от далечното детство. Той очертава инициационният момент на раздяла с детството като рисува спомените на едно момче, което обаче трудно може да бъде наречено главен герой. Неговият поглед към града - свят е допълнен от още няколко гледни точки – тези на двамата градски чешити: адвоката - своеобразен екскурзовод в историята и значимостта на селището и продавачът на семки – своеобразен негов новинар. Ключ за такова разбиране ни дава още заглавието, тъй като в превод от местния диалект на Римини то означава „спомням си”.

Началото и краят образуват една своеобразна визуална и смислова рамка. Идването на пухчетата е събитие, което ознаменува пролетта. То е завъртане на цикъла на времето. Една година от живота на човека и на света. Толкова много и толкова малко. Но това не е просто повторение на събитието. Пухчетата в началото са свързани с радостта от края на зимата, с очакването на новото с надежда и радост. Не случайно епизодът с изгарянето на старицата-символ на зимата е толкова дълъг и пълен с детайли. Той ни запознава с персонажите, които ще ни разкажат много несвързани истории, които в съзнанието ни ще се преплетат в една – историята на порастването и възмъжаването. Идването на пухчетата в края е свързано с приключването на една година, с тъгата от раздялата и загубата, със страховете за бъдещето.

За една година в града се случват много красиви и много страшни неща. Те се отразяват неминуемо на живота на момчетата, както и на цялата градска общност. Историческата конкретност е показана в идването на Мусолини, в сцените показващи неговото посрещане, както и ареста на бащата.

Личната история е затворена в събитията, занимаващи момчешката група и семейството. Задушевно и иронично са показани най-близките – с насмешка, но без злоба: майката, бащата, дядото, вуйчото и чичото на момчето. Нарисувани са шаржове на учителите, на градските чешити, на местния луд. Разказани са най-знаменателните случки за момчетата в града: първата кинопрожекция, надничането в затворения хотел, очакването на презокеанския огромен кораб. Почти наравно по значение стоят първите им сексуални фантазии и незавиден опит.

Средствата, с които филмът внушава посланията са нъвръзването на фрагменти; смяната на обстановка; умелата игра със светлината; намереният музикален фон; съвършеният избор на актьори.

Когато говорим за светлина – тя е нещо много важно и като визия и като наратив. Имаме проблясващи светлини в нощта в епизоди като изгарянето на старицата и пристигането на кораба. Особена е ролята на мъглата. Дядото се загубва макар да е пред вратата на дома си. Толкова гъста и плътна е тази мъгла. Но за другите тя е само дребно неудобство – въпреки нея животът на младите и града продължава. Важно проявление на светлината е снега. В южния град не вали често. А тази година той е натрупал толкова много, че не може да се премине през него. Но пък е и повод за радост, веселие и закачки. Здрачаването като бавно угасване на светлината бележи епизодите с надничането зад стените на хотела и свалянето на лудия чичо от дървото.

За Тита детството си отива – време е да получи дълги панталони и да се грижи сам за себе си. Иска го. Но края на зимата ще го завари неподготвен. Смъртта на майка му е тежък удар. Той не иска да повярва, да приеме колко бързо и неочаквано става това. След погребението пухчетата ще се спуснат първо при него. Но филмът не свършва – Сватбата на Градиска и нейното заминаване, които се явяват нещо като втори край идват да покажат, че нещо се променя не само за едно момче, но и за целия малък град.

През цялото време спомен и фантазия се преплитат на две нива. От една страна споменът не е снимка на миналото. От друга страна имаме двама странни разказвачи. Адвокатът разказва града като историчност и забележителност, като спомен, като памет. Семкарят го разказва като новина, като клюка, но и като измислица. Тита също е изпълнен едновременно с картини на случващото се, но и на желаното, въобразеното. Особено място има епизодът, в който в студената есен, в мъглата на площадката на затворения извън летния сезон хотел момчетата надничат и танцуват един танц на виденията, в който са едновременно музиканти и гости, наблюдатели и участници.

Когато си спомня, авторът не раздава оценки. Той се усмихва на миналото, показва го такова – цветно, шумно, каквото го помни. Снизходителен е по-скоро към способността си да си спомни определени неща, а не към случилото се или към хората, които са го извършили. Той е като слепия акордеонист, който чувства света чрез музиката си. Музиката, която звучи през филма, през града, през спомена, през света.

                                                                              Илияна Делева