Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2013 08:34 - От зимата на... до лятото на...
Автор: illa Категория: Политика   
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
           Първият ден на лятото е. Най-дългият ден в годината. Задушница. И девети ден на протест. Температурни рекорди. 39 градуса по целзий обаче не ме притесняват. Вървя през града. По моите си работи. Гледам, слушам и ме налягат разни мисли. Едни позитивни,  а други от друг вид. 
           От "зимата на недоволството ни" до "лятото на красивия протест" са минали много години. Много неща са се променили. Днешните млади са тогавашните деца. Тогавашните млади (ама тези нахъсаните, истинските) не ги виждам. С днешните млади са по-скоро тези дето тогава хем вече не бяха млади, хем още не бяха в зрялата възраст. Но ме мъчи въпрос, който се отнася до всички ни: пораснахме ли? Да, точно това питам: помъдряхме ли? Издигнахме ли се на ново духовно ниво?
            Защото тогава повтаряхме една мантра на агресията, а сега макар и да изглеждаме мирни, повтаряме пак същата мантра на омраза.
            "Зимата на нашето недоволство" - звучи красиво. Но не е. Тогава, в края на деветдесетте българското гражданско общество едва бе заченато, още не се беше родило. И може би щеше да се роди. Но от многото гласове и лозунги на протеста най-силен глас имаше "Кой не скача е червен!" Лозунг, който спомогна вместо да се роди, да се абортира гражданското ни общество. 
             Още тогава знаех, че лъжем. Страшно лъжем - себе си и децата си. И не скачах. Не, защото съм червена. За цветовете може да кажа някоя думичка и по-късно. 
              От тогава насам повтаряме един и същ сценарий. Но той се отнася до скачането, както народната поговорка "Кучето скача според тоягата". И скачаме, мислейки за дребни и неважни неща. А дойде ли ред на важното - кукиш, да го мислят другите. 
              Обичаме си ние няколко купешки фрази и си ги спазваме като закони. Една от тях е вярата и търсенето на Голям Вожд, на Месия. Такъв, разбира се, нито се е родил, нито ще се роди. Но си избираме някого. Вменяваме  му всичките си надежди и очаквания, без дори да имаме начин да му ги кажем. После чакаме да се превърне в златна рибка и да ни изпълни желанията още преди да са се появили.
               Другото ни любимо е "да има виновен". И да е виновен за всичко - от счупената чиния и попържните в междусъседските войни до световния ред. Виновен е и за всичко, което не ни се е случило като общество. Този виновен понякога е довчерашния Месия, но тъй като той е малък и преходен си намираме още по-виновен. Защо да не е призракът на комунизма, социалистите, абе "червените боклуци"?
                И сега май е ред да си поговорим за цветове и символики. Червеното като символ на лявото. Но само на него ли? Първо какво му е на червения цвят? Нима над морето не срещаме червения изгрев? И нима преди ветровит ден залезът над Люлин не е червен? Червена е очакваната супер Луна. Червени са... Изобщо не мисля да продължавам с възхвала на червеното, което е всичко друго, освен политическо.
                 А какво е "ляво" днес? Има ли такава идеология? И ако я има то кой я носи и изповядва? Има ли партия, която предлага социална политика? Или движение, в което важни са хората? Защото това е смисъла на "ляво" в политиката - равни въможности, равен старт, реализация според способностите, но и неспособните .
да не умират от глад и унижение. Е, тогава аз съм лява. И не ме е срам. И не челенувам в партия, защото не съм открила такава тук.
                 Що се отнася до "боклуците" - повярвайте ми те са от всички цветове. И буквално и преносно. Ако се съмнявате излезте навън, спрете до първата кофа и се вгледайте. Когато видите за какво говоря, извисете се до метафората ми и разберете. Боклуци има от всички цветове и на политическата палитра. По-важно е да търсим не боклуците, а здравите, силните, честните (ако са останали).
                   От "кой не скача е червен" до "червени боклуци" разлика няма. След като в края на деветдестте абортирахме българското гражданско общество, сега искаме да го заченем инвитро. От зимата до лятото на недоволството ни минаха години, но разликата е само в температурата на въздуха (нашата остава все същата). А промяната е възможна, но тя започва от един човек - той носи отговорност за съдбата си(ни) и е виновен за неуспеха. Ще го срещнеш в огледалото.





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031