кучето

маха опашка

на всеки нов посетител

в двора с люлките и белите кофи

бели

бели тихи стени…

и тихата книга,

която крещи

с фалцетния глас на поета:

„Знам повече”

кучето ляга

да сподели

постелка, целувка, тревата…

то намира приятели

слуша

и хваща мухи

при кулминацията.