излизам в гонитба

на малките земни цели.

Ще се прибера дълго след залеза

и без да имам време за мислене

ще потъна в забрава,

а съня ще ме дърпа

към вчера и утре

към деня

между излизане и прибиране,

ще ми праща образи нежелани,

ще планира делата ми,

ще отлага онова

за което съм тук!

На границата на изгрева

търся в розови облаци

миг на съзерцание

за да го включа

в сутрешния си бяг към работното място

и да си създам

причина

за вдъхновение…

На границата на изгрева

изпитвам глад

по създаване,

по мисия,

по летене…

и поръчвам си сън

и безсъние

след залеза…

На границата на изгрева

търся

теб…

в себе си.