Илияна Боянова Делева - Латковска (ила)
	Пейзажна лирика

 

1. Небето слезе, буйно, с гръм, над моста, за да целуне разголената гръд на планината... и после бързо се измъкна босо надолу по реката. 2. Южнякът ненавреме събуди планината. Целуваше я лудо, съблече и снега. Отгоре му се смееше луната. 3. Разсърден се завърна севернякът, задуха. И зави я пак със сняг. 4. Притихна планината. Заспа до пролетта.

След прогнозата за времето как да не публикувам точно това :)

Южнякът ненавреме събуди планината.
Целуваше я лудо, съблече и снега.
Отгоре му се смееше луната.

Наистина... хареса ми много!

Благодаря за коментара. Това стихотворение не е ново - писала съм го преди време, но някак ми се видя подходящо да го споделя :)