Тя не е вулкан от страст,

нито ти си ми изгубената половинка.

Тя не е онази, дето има власт,

да ни прави на четвъртинки,

и  ни праща по всички страни

на света по непознати посоки.

Не е.

Но тя е, която гради с нас

и бърлогата ,

и бъдещето на дъщерите ни.

Тя е, която на земята ни държи

изправени,

дори когато сме уморени.

Тя е тази, която е в нас

                от незапомнено време...

Тя е по-рядко нашата радост -

много по-често нашето бреме

Тя е най-простото нещо в света,

тя ни превръща в делници празниците,

но  ни се е овесила на врата

дори да не я забелязваме...