Валерия Тодорова и Янаки Зибилянов ни връщат към днешното ежедневие с точно намерената си сатира. За да продължим да четем стихове, които животът в Люлин предизвиква у нас, защото и аз и Ваня Иванова, Райчо Русев, Яким Дянков, Веска Нанова, Петър Лозанов, влетялата в последния момент Мира-Бояна живеем точно тук – в седмия по големина град, в спалнята на София, в най-красивия град на агломерата и както искате го наречете – в квартала сгушен между две планини уютно и топло.

Димитър Милов споделя ,че светлината в салона се увеличава. Валя Михайлова ни повежда със стиховете си към мисли за вярата, а Светлана завършва с китарата и „Християнка” – една трудна за обич, но даваща обич житейска и лирическа философия. Благодарим на Йорданка Костова – директор на КЦ „Люлин” с уговорката да се срещнем отново на 6.11.