Мили, Дядо Коледа!

Вече много години се опитват да ме убедят, че те няма. Но аз, разбира се, не им вярвам.

Ти си някъде там зад облака над прозореца от който се сипе снега. Ти не би могъл да четеш на български, защото… абе много са причините. Но ти със сигурност можеш да надзърнеш в сърцето на всеки и да разкриеш най-съкровените му желания.

Знам, че ти си този, който кара хората по Коледа да правят чудеса. Ти си този, който превръща обикновения ден в празник. Ти си чудото, което ни е нужно.

Когато бях малка, тебе те бяха скрили някъде. Но пък имаше един Дядо Мраз. Дали той беше също такъв магьосник? О, беше и още как. Целият декември беше празничен посвоему. А после идваше прекрасната дълга и снежна зимна ваканция.

Вече повече от двадесет години деца между седем и десетгодишна възраст ме убеждават, че майките и татковците купуват подаръците. А женските списания твърдят, че подаръците ги купували мъжете. Пък най-добрите приятели на жените били… диамантите. Ама това изобщо не е истина. Защото най-хубавият подарък, който искам да си поръчам, не се купува с пари. Искам нещо толкова прекрасно, вълшебно и безценно, че ако теб те няма – наистина няма кой да ми го донесе. Но няма да пиша за него. Ти вече разбра какво е. И ще чакам да ми се случи.

Гледам те всяка вечер по телевизията как пиеш бутилка след бутилка кока-кола. И си мисля, дали пък да не се опитам да те подкупя? Може желанието ми да стане по-лесноизпълнимо за теб. Да, обаче филмите разказват, че обичаш топло мляко и курабийки. Може пък да оставя нещо на перваза… Или вълшебният аромат на рекламирана марка кафе ще те накара да се застоиш по-дълго край моя дом… Или да ида да си взема подаръка от някоя друга рекламирана марка, за да те оставя на спокойствие да си гледаш филма… Но нищо не може да разколебае вярата ми, че отвъд комерсиалните и рекламни дивотии има някой, който е толкова стар и с толкова детски чиста душа, който може да  раздаде за една нощ на цялото човечество цялата доброта и безкрайните малки парченца чудо от които то, бедното, има нужда.
Мили, Дядо Коледа,
пиша ти в една декемврийска нощ, скована от студ и постлана със сняг, в която напразно се опитвам да намеря забутаното си някъде коледно настроение. Още не съм украсила къщата и се чудя струва ли си да го правя. Е, може да мине и с едно по-обстойно почистване. Градът е пълен с елхи, облечени в гирлянди и лампички. Може пък да ми стига. Не съм купила подаръците, с които да зарадвам децата, родителите, приятелите си. Знам, че те са твърде малък и само материален израз на истинските неща, които искам те да изпитат в коледната нощ.  Но пък без него дали ще разберат какво съм искала да им кажа през цялата година? И изобщо нямам идея къде да празнувам твоето идване. Само че съм сигурна, че където и да бъда, ти ще ме намериш, ще ме докоснеш по твоя невидим и неповторим начин и ще ми простиш за всички волни и неволни прегрешения и ще ми дадеш дори незаслужен подарък. Защото те има и аз съм абсолютно сигурна в това.
Така че те чакам точно на Коледа, ти знаеш къде. Знаеш и какво да ми донесеш. А аз ще те почерпя с чашка кафе за отслабване от думи.
Чакам те с нетърпение

ила