Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01 07:12 - Човекът хищник ли е?
Автор: illa Категория: Изкуство   
Прочетен: 145 Коментари: 0 Гласове:
0



 Човешкото тяло като изразно средство. Може би това е първият обект на изследване на всеки танцов театър. Но и изследване на тялото като начин да „говориш” без думи и да внушаваш онова, в което вярваш. Това вече е възможно само, ако наистина знаеш какво искаш да покажеш на зрителя. И ако имаш дързостта да увлечеш същия този зрител със себе си в едно разсъждение за смислите, в едно вглеждане в собствените му дълбочини.

Така се случва, че два поредни петъка гледам различни танцьори, в различна обстановка и в различни спектакли на различни хореографи, а мисленето ми за двете представления ме води до въпроси като „Кои сме ние всъщност?”, „Какво искаме от този живот?”, „Този свят наш дом ли е или наше ловно поле?”. Няма нито да сравнявам двете представления, нито да търся паралели и пресечни точки. Този текст е само за едното. Мисълта ми беше, че танцовият театър говори много и увлича зрителя в една дълбинна рефлексия, която го кара да спре,не му позволява да заспи или отново да се впусне в бесния бяг на ежедневието си без да си даде сметка за важното и то без думи.

„Най-новата продукция на Derida Dance Center – S Inner, предлага повод за преосмисляне на консуматорската идеология, на която е подчинено съвременното общество.” пише танцовият критик Елена Ангелова. Но в S Inner провиждам и няколко други пласта: тук става дума за страха и отчаянието, за болката, която причиняваме, но и изпитваме в търсенията си на индивиди и съобщество. Концепцията и хореографията на спектакъла са на Живко Живков, който в свое интервю казва: „Греховно за мен лично не е само това, че причиняваме болка, но и това, че с времето сме спрели да анализираме действията си.” Актрисите Aна Петкова, Гергана Илиева, Симона Тодорова, Янита Кирова доказват това чрез изпълнението си, когато в студиото се превъплъщават ту в ролята на преследвачите, ту в ролята на жертвите. Наричам ги актриси, защото става дума наистина за актьорско майсторство в танца. Става дума за предаване на състояния и настроения с всяка извивка на тялото, с всеки поглед. Музиката създадена и подбрана от композитора Иван Шопов те пренася ту в ежедневната ти градска среда, ту някъде сред природата, ту в друго митологично пространство където си и не си.

Спектакъл, който те кара да мислиш, да разговаряш със себе си, който те зашеметява. Можеш да харесаш или не посланията му, да се съгласяваш и да спориш, но не и да останеш безразличен.

 

И. Делева




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031