Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.12.2014 07:42 - За да достигна „ивицата от слънцето огряна” – представяне на стихосбирка от Дьорд Петри
Автор: illa Категория: Изкуство   
Прочетен: 1314 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 В рамките на съпътстващата програма на 42 международен панаир на книгата Унгарския културен институт отваря вратите си за да представи една нова книга. Тази книга трябва да тръгне оттук, макар, че вече месец от издаването и е минал и може да се намери в по-добрите книжарници. Става дума за избраните стихове на Дьорд Петри, събрани в „ивицата от слънцето огряна” на издателство Ерго.

За Дьорд Петри у нас се знае достатъчно малко. Само това, че е унгарски поет дисидент. Дори се пропуска участието му в политиката след падането на стената. А стиховете му са познати на малцина, които са се докосвали до тях и то предимно в оригинал или други преводи. Малкото публикувано на български език не е излизало в книга.

Директорът на Унгарския културен институт Тодор Дончев е щастлив да домакинства събитието, да открие и представи участниците. Той разказва свои спомени за поета и разкрива „българската връзка”, а именно образованието на първата му съпруга Ева Варшани, получено в София.

„За да достигна ивицата от слънцето огряна” започва да разказва с топлия си тембър актьорът Тодор Димитров без повече предисловия и буквално ни потапя в един различен свят. Свят, който можеш да видиш или да преживееш само ако имаш особен талант, който не е даден всекиму. А Дьорд Петри има много от него – таланта да живее и говори искрено и свободно, да назовава нещата със собствените им имена и от това да създава поезия. И не е случайно, че едва сега отваряме очите си за него – ние сме по-тихи, по-притворни… Не бих искала в точно този текст да навлизам в подобни отклонения и размишления, но ми е трудно да избягам от това.

За работата по книгата говори Мартин Христов. Ролята му на преводач и издател го прави пристрастен. Но за Петри не може да се говори по друг начин. В съставителсвото взима участие и Моника Мещерхази. Включва стихотворения, писани от 1966 до 2000, публикувани в десет стихосбирки, както и такива непубликувани приживе. А оформлението е дело на няколко души. Стихосбирката е илюстрирана с рисунки на Александър Байтошев, снимката на корицата е на Мария Чилф, а портретите на Дьорд Петри, с които отваряш и затваряш книгата са графиката на Андраш Форгач и фотографията на Ленке Силади. Цялостното оформление е дело на Иво Рафаилов.

Всъщност пред нас е една книга, която тепърва предстои да оценим и обговорим. В тази поезия ще се гмурваме изведнъж. Тези стихове ще препрочитаме и за това книжното и тяло е така важно за да ни провокира.

А вечерта на представянето за книгата и срещата си с нея говорят Силвия Чолева и Йордан Ефтимов. Като съвестен репортер си водя бележки и съм в състояние да цитирам част от думите им. Но ми е по-важно друго: да предам отношението, възхищението от поета и от начина по който преводач и съставител са го представили. Усещам някакво притеснение от това, че не са го чели на унгарски. И затова ще разказвам почти отзад напред. Последното  и най-важното за двамата като литературни критици е, че Дьорд Петри трябва да се чете от младите хора, особено от младите, които опитват да пишат поезия. Защото това е поет със свободен дух и искрен изказ. Защото на него му е тясно пространството, в което живее и винаги нещо не му достига. Тук вероятно трябва да отворя голяма скоба и да обясня понятието „пространство” в исторически, литературен, политически, философски и незнайно още какъв план. Защото поетът и човекът Дьорд Петри е разкъсван от своите бесове, за които съвсем малко открехват вратичка Мартин Христов и Силвия Чолева. Защото той е от онези усъмнени в специфичната си природа човеци, както казва Йордан Ефтимов, които искат повече от всичко, търсят свободата в безкрайните и измерения и това ги кара да казват болезнени истини и въпреки това да се захващат с неприсъщи и смазващи дейности, като съвременната им политика.

Логично е да се търсят паралели, но има поети, които трудно се поместват в сравнения. Споменават се Константин Павлов и Чарлз Буковски. Споменава се Чоран. Но Йордан Ефтимов е прав, че подобни сравнения поставят някого като първообраз, а нещата са различни. Той говори за политическата дейност на Петри, за Христо Фотев (от представянето на книга на когото идва), за личните си спомени, за младите поети, които сякаш живеят и опоетизират днес у нас един минимизиран свят. И това не е защото не може да говори подредено и научно, а защото сам признава, че Петри го предизвиква. Петри ни кара да мислим.

Тази вечер тук е Андраш Петьоц – поет и писател, чийто роман също е представен на панаира в НДК. Той лично се е познавал с Дьорд Петри и дори има стихосбирка, с препращащо към него заглавие. Разказва как като младеж и студент просто го е боготворял, как са предавали стиховете му от уста на уста.

Стихове, разменени мисли. Книги. Премиера като всяка друга. Но и твърде различна, защото на четящите и пишещи поезия е нужна свобода, и може би неовладени бесове, каквито Дьорд Петри е притежавал и в излишък.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031