За Дьорд Петри у нас се знае достатъчно малко. Само това, че е унгарски поет дисидент. Дори се пропуска участието му в политиката след падането на стената. А стиховете му са познати на малцина, които са се докосвали до тях и то предимно в оригинал или други преводи. Малкото публикувано на български език не е излизало в книга.
Директорът на Унгарския културен институт Тодор Дончев е щастлив да домакинства събитието, да открие и представи участниците. Той разказва свои спомени за поета и разкрива „българската връзка”, а именно образованието на първата му съпруга Ева Варшани, получено в София.
„За да достигна ивицата от слънцето огряна” започва да разказва с топлия си тембър актьорът Тодор Димитров без повече предисловия и буквално ни потапя в един различен свят. Свят, който можеш да видиш или да преживееш само ако имаш особен талант, който не е даден всекиму. А Дьорд Петри има много от него – таланта да живее и говори искрено и свободно, да назовава нещата със собствените им имена и от това да създава поезия. И не е случайно, че едва сега отваряме очите си за него – ние сме по-тихи, по-притворни… Не бих искала в точно този текст да навлизам в подобни отклонения и размишления, но ми е трудно да избягам от това.
За работата по книгата говори Мартин Христов. Ролята му на преводач и издател го прави пристрастен. Но за Петри не може да се говори по друг начин. В съставителсвото взима участие и Моника Мещерхази. Включва стихотворения, писани от 1966 до 2000, публикувани в десет стихосбирки, както и такива непубликувани приживе. А оформлението е дело на няколко души. Стихосбирката е илюстрирана с рисунки на Александър Байтошев, снимката на корицата е на Мария Чилф, а портретите на Дьорд Петри, с които отваряш и затваряш книгата са графиката на Андраш Форгач и фотографията на Ленке Силади. Цялостното оформление е дело на Иво Рафаилов.
Всъщност пред нас е една книга, която тепърва предстои да оценим и обговорим. В тази поезия ще се гмурваме изведнъж. Тези стихове ще препрочитаме и за това книжното и тяло е така важно за да ни провокира.
А вечерта на представянето за книгата и срещата си с нея говорят Силвия Чолева и Йордан Ефтимов. Като съвестен репортер си водя бележки и съм в състояние да цитирам част от думите им. Но ми е по-важно друго: да предам отношението, възхищението от поета и от начина по който преводач и съставител са го представили. Усещам някакво притеснение от това, че не са го чели на унгарски. И затова ще разказвам почти отзад напред. Последното и най-важното за двамата като литературни критици е, че Дьорд Петри трябва да се чете от младите хора, особено от младите, които опитват да пишат поезия. Защото това е поет със свободен дух и искрен изказ. Защото на него му е тясно пространството, в което живее и винаги нещо не му достига. Тук вероятно трябва да отворя голяма скоба и да обясня понятието „пространство” в исторически, литературен, политически, философски и незнайно още какъв план. Защото поетът и човекът Дьорд Петри е разкъсван от своите бесове, за които съвсем малко открехват вратичка Мартин Христов и Силвия Чолева. Защото той е от онези усъмнени в специфичната си природа човеци, както казва Йордан Ефтимов, които искат повече от всичко, търсят свободата в безкрайните и измерения и това ги кара да казват болезнени истини и въпреки това да се захващат с неприсъщи и смазващи дейности, като съвременната им политика.
Логично е да се търсят паралели, но има поети, които трудно се поместват в сравнения. Споменават се Константин Павлов и Чарлз Буковски. Споменава се Чоран. Но Йордан Ефтимов е прав, че подобни сравнения поставят някого като първообраз, а нещата са различни. Той говори за политическата дейност на Петри, за Христо Фотев (от представянето на книга на когото идва), за личните си спомени, за младите поети, които сякаш живеят и опоетизират днес у нас един минимизиран свят. И това не е защото не може да говори подредено и научно, а защото сам признава, че Петри го предизвиква. Петри ни кара да мислим.
Тази вечер тук е Андраш Петьоц – поет и писател, чийто роман също е представен на панаира в НДК. Той лично се е познавал с Дьорд Петри и дори има стихосбирка, с препращащо към него заглавие. Разказва как като младеж и студент просто го е боготворял, как са предавали стиховете му от уста на уста.
Стихове, разменени мисли. Книги. Премиера като всяка друга. Но и твърде различна, защото на четящите и пишещи поезия е нужна свобода, и може би неовладени бесове, каквито Дьорд Петри е притежавал и в излишък.
Би Би Си излъчи репортаж за чалгата в Бъ...
Би Би Си излъчва репортаж от софийска ча...