но и без страх, че няма кой да го чуе,
думите му не са обикновени.”
Палми Ранчев
„+това” е пространство за срещи, събития и изложби с кухня, бар и магазин. Втората половина на ноември тук е особено усмихнато. Освен усмивката на създателя, инициатора, домакина Йоана Велева, от стените ни посрещат още усмихнати лица. Защото от 13 до 30 ноември тук гостува фотоизложбата „Усмивката“. Скоро ще може да се види и в НДК по време на Софийския международен панаир на книгата. В нея Владислав Христов представя портретите на 25 писатели от 19 страни, посетили през последната година България. Изложбата е част от второто издание на Софийския международен литературен фестивал. Тук са портрети на: Адам Михник (Полша), Олга Токарчук (Полша), Рафал Вояшински (Полша), Мартин Ришави (Чехия), Радка Денемаркова (Чехия), Маркета Хейкалова (Чехия), Владимир Арсениевич (Сърбия), Михайло Пантич (Сърбия), Анте Томич (Хърватия), Иван Херцег (Хърватия), Гоце Смилевски (Македония), Ненад Великович (Босна и Херцеговина), Алеш Дебеляк (Словения), Габор Дюкич (Унгария), Дан Лунгу (Румъния), Димитрис Нолас (Гърция), Ахмед Юмит (Турция), Санаа Шаалан (Йордания), Паринуш Сании (Иран), Наталия Соколовская, (Русия), Леонардо Падура (Куба), Муцуо Такахаши (Япония), Мо Йен (Китай), Майкъл Ондатджи (Канада), Ларш Собю Кристенсен (Норвегия).
„Усмивката – това, което все по-често губим в ежедневието си; това, за което все по-рядко се сещаме. … има моменти, които като светъл лъч разсейват сивотата, и едни от тях са срещите с важните за нас творци. Тези, които чрез произведенията си ни дават сили да продължаваме напред, понякога ни разплакват, друг път ни карат да се усмихваме. И ако успеем да задържим по-дълго тази усмивка, значи срещите ни с тях са си заслужавали”, споделя Владислав Христов.
Н а 28 ноември от 19:00 часа точно тук, се провежда и представянето на поетичната книга на Владислав Христов "Германии". За да говорят за книгата тук са Силвия Чолева и Илко Димитров, а стиховете чете актьора Милен Димитров.
Един от специалните гости на вечерта е поетът Иван Теофилов, чиито думи са изписани на корицата: „„Германии“ на Владислав Христов е забележително четиво. Този настръхнал монтаж от експресивни фрагменти разкрива един от най-тежките проблеми на днешното ни българско битие – емиграцията. В никои други подобни четива не ме е засягала така остро емигрантската тема, както в тази лапидарно изразена драма. Необикновената напрегнатост и наситеност на тази поезия, нейният размах и дълбочина поставят „Германии“ сред най-значителните творби на съвременната ни лирика.”
Владислав Христов е от поетите, които ти стават приятели и събеседници едва ли не от първия прочит. А когато го познаваш и лично, той е просто Влади. Малко след събитието, виждайки снимката на която получавам личен автограф, млада приятелка ме пита дали е известен. И това ме кара да се замисля доколко известни всъщност са днес творците ни. Затова преди да продължа с усмивките от вечерта си позволявам кратко представяне.
Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. Живее и работи като журналист и фотограф в София. Има многобройни публикации в периодичния литературен печат: "Granta", "Литературен вестник", "Съвременник", "Страница" и др. Издадени книги: "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012, номинирана за наградата "Иван Николов"), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014). Член e на международната организация "The Haiku Foundation". Носител е на първи награди от конкурсите: за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2007), националният конкурс за хайку (2010) и международният конкурс "Cherry blossom" (2011). Три поредни години е в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа.
Негови хайку са публикувани в изданията на Американската хайку асоциация "Frogpond", Световния хайку клуб "World Haiku Review" и мн. др., част са от международни антологии и сборници. Текстовете му са превеждани на английски, немски, френски, холандски, испански, италиански, японски, руски, хърватски, арабски, иврит, турски, чешки, полски и унгарски език. Организатор е на множество инициативи, свързани с популяризирането на хайку в България.
Но да се върна в „+ това”. То се пълни бързо и почти не побира желаещите да присъстват. Най-нетърпеливите извиват опашка за да вземат автограф. Естествено събитието закъснява, но никой не забелязва това. Светло топло и усмихнато е. Усмихнати са хората, усмихнати са и свидетелите от стените.
Издателят Мартин Христов открива. Поздравява дошлите, представя съвсем кратко Владислав Христов и показва масата с неговата книжна продукция. Припомня за четенето му в Созопол на първи септември тази година, когато със стихосбирките „Енсо” и „Фи” е бил представен като поет, фотограф и притежател на други заложби. Разкрива, че „Германии” в известен смисъл дописва кръга на една посока на творчески търсения и завършва един поетичен цикъл. Дори се опитва да събере мисълта си в едно чудовищно дълго и софистицирано изречение, което е много точно и някак по мярка приляга на Влади: „Прецизното фотографско око на Владислав Христов, което през окуляра на далекоизточния философски минимализъм съзерцава, назовава, разтълкува западните стереотипи, и чрез тях пренаписва стереотипите на родния бит.” Силвия Чолева вметва възхитено, че това трябва да го има на гърба на следващото издание на Германии.
Пръв за книгата говори Илко Димитров. Той отсича: „ Влади не приказва – казва” и акцентира на това, че пред нас е поет, отговорен към думите, който ни предлага книга за вътрешната емиграция, в която показва света на всеки един жив. Това е дълбока и силна книга. И за да не е голословен чете:
хванах трамвай в грешна посока
след няколко спирки
се озовах на едно поле извън града
пеперудите танцуваха по двойки
вятърът поклащаше дивите цветя
тогава си зададох въпроса
коя посока всъщност е вярната
Време е за стихове. Актьорът Милен Димитров прави предварителната уговорка, че няма как да се избере затова „ отварям четем, ако някой има любимо…” Чуват се възгласи: „на 77 страница”. Той се съобразява с желанието, а там е:
иска ми се
в черната кутия на самолета
освен писъци и молитви
да има поне един стих
чете го и продължава както е обещал, прочита няколко неща, които някак не ни стигат. Защото се пренасяме в един твърде интимен свят от който не ни се излиза. И макар четенето на поезия да е самотно занимание, точно тази вечер ми се слуша този глас, който някак познава, разбира и превежда тези стихове по особен начин.
Силвия Чолева признава, че макар да е мислела да говори, вълнението от вечмчерта и дъбочината на поезията на Влади я карат да прочете предварително подготвен текст. В него тя прави внимателен анализ на „Германии”. Не може да подмине темата за емигрантството като своеобразен катарзис, но рискуваме да опростим смисъла и ако спрем в разбирането си до тук. Защото тази поезия е сетивна картина на света. Отваря врата и към разбирането на темата за любовта, в търсенето на мястото на любовта - появяват се една орхидея в началото, която увяхва, двойка пеперуди, двойка старци - иначе казано любов няма. Особена е ролята на
рамкирането – тръгване и пристигане на едно и също летище като първото (тръгването) е белязано от страх и надежда после при пристигането е останал само страх. З а да илюстрира чете мотото:
- Какво сънуват скитниците, мамо?
Дали сънуват път или пък къща?
- Сънуват пътя, който винаги ги връща.
Людмил Станев
И завършва с ключовите думи рисуващи Владислав Христов днес с „Германии”, а те са: майсторство дълбочина зрелост и цялостност.
Време е самият Владислав Христов да каже няколко думи. С неподправената си усмивка той започва с многократно Благодаря. Благодари на Марти – издател и приятел, иначе казано на Мартин Христов и издателство „Ерго”, на „Помощ за книгата”, която даде рамо, на Силвия и Илко, които и тази вечер са до него. Благодари за тази голяма среща в живота му – с поета Иван Теофилов, на Иво Рафаилов, който направи тази страхотна корица. Готов е да продължи да повтаря „Благодаря”, но Силвия Чолева го прекъсва с шега, молейки го са каже и женско име, освен нейното. Влади умело се измъква и разказва за притесненията по правенето на книгата, за това, че в първите бройки има сгрешена страница и някои сдобили се с нея на предишната представяне в Търново може да се окажат притежатели на ценен библиографски екземпляр, но сега – книгата ремонтирана, вече е тук. Отбелязва и важността на датата с годишнината от смъртта на Георги Рупчев и моли Милен да прочете един него текст. Не случайно е подбрано стихотворението „Голямата земя”
до която едвам се добрахме.
Още щом стъпихме там, хоризонтът изчезна.
…
Мартин Христов отбелязва, че който се е сдобил с екземпляр от първия тираж има нещо много ценно. Благодари на всички, сред които съзира по-голямата част от цвета на българското писателско съсловие, без да изброява, защото са много, а и някои се крият между колоните. Приканва Влади и сам да прочете нещо. Избрал е:
един ден
ще се върна
да видя какво се е променило
в това малко площадче
или то ще се върне
да види какво се е променило в мен
Време е за автографи. Опитвам се да взема последния за вечерта, но колкото и да изчаквам, все се появява още някой, който се е сдобил със стихосбирка и застава пред Влади. Все едно, важно е посланието – под усмихнатите лица от изложбата поетът ми пише „ От Влади не губи усмивката си!”. И знам,че 28 ноември ще е паметна дата в съзнанието ми и ще извиква усмивка, когато тъгата от добрата поезия ме връща към себе си и към стиховете за завръщането…
