http://www.urban-mag.com/bg/%D0%92%D0%B8%D0%B6%2C+%D1%87%D1%83%D0%B9%2C+%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%83%D0%B4%D0%B8+%D1%81%D0%B5%21/7067 публикува текста ми за "Праехидно" - един спектакъл на Организация за алтернативно изкусво и култура 36 маймуни.
„Праехидно” – един театрален спектакъл на Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура 36 маймуни, създаден от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, включващ авторска музика на Тодор Стоянов и оригинално видео, създадено от Владислав Илиев, Любомир Драганов, Камен Димитров и Никола Налбантов. Играе се през 2012, когато печели освен аплодисментите и две награди Икар за драматургичен текст и режисура, се завърна на сцена през октомври 2014 в София. Представлението се игра в рамките на „АСТ Фестивал за свободен театър” и Международна среща за независимите изкуства – IETM в София на 18 октомври от и на 19 и 20 октомври при голям интерес. Мястото : Suspacious Studio е като че ли създадено само за този спектакъл и подобни на него. Или по-скоро представлението е мислено като за това пространство от авторския екип и най-вече от Елена Шопова – художник и на костюмите.
Какво е „Праехидно”? – това е един свят, който съществува. Светът, в който живеем и в него има място за напредък и упадък, които сами създаваме. На сцената се срещат няколко пътеки, по които човечеството върви към своята гибел и към своя възход. От една страна чрез „Индустриалното общество и неговото бъдеще” – манифестът на Тед Качински, известен с прозвището Унабомбър, от друга чрез прогнозите за изчезване на проехидната – рядко древно животно, оказало се глуха линия в еволюцията. И третата – създаването на космически асансьор, който е представен като еманация в развитието на технологиите – но колко е ползата и вредата от тях остава въпрос и на морал. Откъси от Манифеста, размисли на една загубена душа в тялото на този странен симпатичен вид, полицейско разследване, детското слово и мечтите на отдаден учен – всичко това тъче драматургичния текст.
Актьорите Елена Атанасова, Надежда Панайотова, Богдан Казанджиев и Петър Мелтев създават този свят по един въздействащ начин. Публиката следи занемяла случващото се в няколкото свята, разиграни на сцената: горите на Нова Гвинея, домът на един изчезнал терорист, научният институт, в който… всъщност световете, в които човешкото търси себе си, дори в душата на една скитаща самотно проехидна.
Иначе казано „Праехидно” е представление, което иска да ни спре, да ни замисли, да ни събуди и да ни пренесе на място и във време, които да ни накарат да потърсим своето място и време там където сме.
.
