И така представянето на "Убийства 4D" започва с думи на госпожа Люцканова за откриването на млади български писатели, със заплахата, че може би убиецът е сред нас и с разкритието, че главен герой е писателят Тео Буковски. А писателят стои на сцената като дебютантка и очаква кога точно ще има възможност да се развихри и да покаже магарията си .
Литературният критик Благовеста Касабова прави задълбочен и продължителен анализ на творбата, сравнявайки я с произведенията на Богомил Райнов и Андрей Гуляшки и определяйки я като възраждане на криминалния жанр, макар да я поставя някак встрани от него. Явно хората от това поколение не са чели Андрея Илиев, Андрей Велков, Донка Петрунова и много други съвременни автори, които винаги са стояли здраво в криминалния жанр. И са от тези, за които постмодерно не е мръсна дума, защото то не съществува в речника им.
Най после има думата авторът. Той определя това представяне не като раждане - раждането е, когато е писал книгата, когато е срещнал издателя си, на когото, естествено е благодарен. А книгата изглежда добре. Проходила е на конкурса "Южна пролет" 2014, където е научила (а с нея и нейният родител - писателят) някои от трудните си уроци и в този момент е нейният истински дебют - абитуриентската й вечер.
На бал като на бал. Подкрепят го "съучениците", тоест неговите приятели, открити именно на този хасковски форум, където "Центъра го няма" - д-р Айча Заралиева, Десислава Шейтанова и Теодор Иванов. Самоопределили се като групата на Лузърите от Хасково, всъщност това са талантливи автори на книги, които тепърва ще показват истинската си стойност. И определено не бих искала да съм на мястото на журито - награденият има нещо особено и заслужава наградата, но не винаги е единствен и най-добър. Това се знае, но пред мен най-точно го формулира големиятпродуцент Роднянски, когато разговаряхме за София Филм Фест. Защо на Южна пролет или на който и да е конкурс да е по-лесно?
Д-р Иванов чете откъс от книгата си. Признава, че героите имат прототипи, но са и съвсем измислени, че всичко се върти около една истинска история. Десислава Шейтанова разбужда любопитството ни като казва, че не може да говори за книга, която просто трябва да се прочете и й се иска да научи повече за един амбулаторен ден на Тео Буковски. Заедно с Теодор Иванов коментират снимките от "Южно пролет". А стихове чете поетът д-р Заралиева.
От публиката задават въпроси: Каква е диагнозата на героя? Какви са бъдещите ви творчески планове? А как пишете? Впечатлява отговорът, споделен точно с южняците: "Докато ви срещнах нямах творчески планове, но вече имам". И още: "Самото писане не е много интересно - интересното идва после, когато го четеш".
Представянето завършва с кратък фантастичен разказ, посветен на "най-изящния творец на мечти", именно на издателя Весела Люцканова. После всичко е по правилата: автографи, похвали… На премиера като на премиера. Но този път изключително забавна, невземаща на сериозно онова сериозно, което предстои.
