мравки пълзят
на витрината
„Пътят на мравките”
В „Ускорителна лента” разказва детайлно, достоверна е в детайла и езика на героя си. Умело размесва виртуално и реално. Разказът пробужда различни нива на рецепция – от забавен екшън през психотрилър към философски прозрения (или само на мен ми се иска и ми се привижда). Права съм, защото докато чета разказа в метрото, зад рамото ми наднича 14 годишен, облечен като рапър и с вид на нечетящ младеж. Позволявам си да отместя книгата така, че на момчето да му е по-удобно да чете. Не знам дали греша или опитвам да го зарибя за четенето – струва ми се, че този разказ е подходящ за такова нещо.
В „Девет на осми” срещаме похвати като фрагментарност, съчетана с преплитане на моменти връзки – едната част свършва и със същата ключова фраза започва следващата като двата фрагмента са отдалечени по врем. Интересно е, че героите виждат себе си (уж) преди (уж) след разказа и така ни разкриват историята си – малко странна, но много човешка.
Похватите са усъвършенствани в „Лов на пъдпъдъци”. Тук историята е объркана –става пред очите на читателя, но същевременно е разказ в разказа. Героите и уж принадлежат на някаква общност – колеги на купон, но за автора не е важно и интересно какво работят – не са интересни и личните им истории, а купонът, който са си организирали сякаш е повторение на други подобни, малко ритуален. Водещата тема е безсмислената смърт, увенчаваща безсмислен живот. Пъдпъдъците се оказват като че самите те.
„Страшна история” е завладяващ, увлекателен разказ, в който Зорница Гъркова умело работи със страха. Това, че героите му са деца е усетът й към уроците на живота.
„Трамвай №5” е черна прогноза и точен анализ - цветна снимка на политическия хорър, в който живеем. Разказът е натоварен със знаци и смисли – заглавието, препращащо към вокална група от края на двадесети век; датата – 19.02 денят на смъртта на Апостола на свободата; обикалянето в кръг около Руски паметник – символ на исторически насложените Благодарност Омраза към освободителя-поробител; посоката на движение – Пирогов (мястото за спешна медицинска помощ) . Надявам се да не съм разкрила повече отколкото читателят може да разкрие сам.
Изкушавам се да разкажа малко от „Cliffs of moher”, но не бива. Само ще споделя, че тук ще откриете удивителните скали на Ирландия, спускащи се право към морето до които се стига по пътя към Черно море, че ще усетите убийствена горещина и дъжд като преди Потопа, ще чуете тежък рок на Нирвана и популярно танго от годината на раждането на героинята. Всичко това, защото Зорница Гъркова създава свят в който фантазно и реално се преплитат, а героинята и среща своето Алтер его, което безжалостно я унищожава по пътя към края на света.
Какво е човек когато загуби името си? Какво е името за човека? Въпроси, които търсят отговора си в „Името” – още един разказ от който боли. Интересно виждане, особен поглед към времето на смяната на имената като време, което е чуждо, далечно, минало, оставащо да бъде разказвано. Само че тези, които помнят искат да забравят, а тези, които могат да разкажат не помнят случилото се, а само разказаното за него. Ето защо похватът „разказ в разказа” е съвсем точно намерен и се превръща в част от посланието.
Когато търсиш себе си, когато изгубваш всичко се връщаш при спомена, при вечната любов, при рода, у дома и намираш една къща, превърната в кошер от изчезнали пчели, които пасат само когато цъфтят зюмбюлите – символ на обич и родова свързаност. Това се случва с героя на „Мед от зюмбюли”. Затрогваща история, много поетична и наситена с музиката на душата.
„Раковината” е разказ за чудовището –паразит, който човек храни в себе си. Разказът набелязва много теми, вълнуващи автора и демонстрира умение те да бъдат развити. Историята е тъжна и мъдра едновременно, иронична точно, колкото трябва, разказана като фантастична, а същевременно засягаща толкова реални мисли и чувства. Все пак какво е раковината – спасение или проклятие? Нека читателят потърси отговора сам.
Новелата „Пътят на мравките” разглежда човека като бог, изследовател и мравка, която пъпли по своя вечен път. Разказва и съпоставя два града – този на хората, който се разраства и се превръща в чудовище, който изяжда децата си и този на мравките, който се възражда всеки път.
Талантът на Зорница се крие в умението и да борави едновременно със знаци, с дълбоки смислови натоварености и с точни детайли, да смесва фантазия и реалност в една точна доза и да подправя разказите си с много тънък хумор.
