Може да е от приказките и от старите предания, задръстили главата му, може да е от житейския опит или от въображението, но истината е, че езикът му омагьосва, а историите му обсебват читателя. Не толкова с какво ще стане сега, колкото какво се случва в душите на героите му.
„Сватба в небето”е роман за любовта – онази, която не се забравя, която всеки носи в себе си като спомен-рана. Тя няма срок на годност, тя превръща времето и пространството в нещо друго. Когато завладее човека – той е различен, друг, непознаващ себе си. Защото тя променя и скоростта на време протичането „Мисля, че онзи момент беше най-съвършеното откровение на нашата любов. И всичко, което последва , беше само опит да открием онази магия без начало и без време.” Тоест, тя трае един дълъг колкото вечността миг или се случва в концентрираната в точката на мига вечност.
Но не само любовта – това е книга, която изследва предопределението и съдбата. Елегантна еротика и душевни дълбини. Това са нещата, които Елиаде рисува: „Отвъд страстта, отвъд нагона е напълно възможно съвършеното преоткриване в прегръдката, в която сякаш за първи път ти е дадено да обхванеш друга частица от себе си, онази, която те „допълва”, прави те цялостен и е вид откровение за друг световен порядък, богат на други, различни измерения…”
А основният, най-истински израз на любовта е творчеството. Да направиш от болката, от скуката, от радостта нещо по-голямо, нещо за другите, радост за другите, обич за другите. Това е смисълът на обичането. „По принцип смятам, че никой творчески акт не е възможен в състояние на пълнота и еуфория.” Това е и причината , когато се усеща в хармония със себе си и с другия героят да не може да пише, а когато все пак започва, то се нарушава именно тази хармония, която го кара да се усеща спокоен, почти щастлив, пълен. „Трябва с цялото си същество да усещаш нечия липса, отсъствие, което те разяжда, защото именно то търси своето осъществяване в творческото дело.”
Другият герой има странна роля – той е слушател, но и отразител на младия писател. Той е едно своеобразно криво огледало, което отразява любовта му чрез своята любов. За това и във втората (по-кратка част) той разказва своята история.
И ето, че идва ред на паралелите: Мавродини е млад творец, Хаснаш е бизнесмен в зряла възраст. Мавродини обича Илиана – вечната жена, жена без възраст. Тя е красива и сякаш носи знание и мъдрост, каквито липсват на младия Мавродини. Хаснаш се влюбва в младо момиче, което носи точно тази изгубена с възрастта палавост и импулсивност на намеренията. Когато разказват бита си, ежедневните си отношения отново имаме това различие – Мавродини живее в спокойно елегантно проточващо се до вечност време, Хаснаш обратно в импулса на неспокойствие и вечни спорове. Огледален паралел е и желанието да имаш дете – в едната двойка, това е жената, в другата – мъжа (но и в двете другият не иска, страхува се).
Защото детето, това е продължението на рода, но и на мечтите, на стремежите. Защото желанието за дете е осмисляне на миналото и настоящето чрез възможното бъдеще. Може би и затова дете иска Илиана – вечната, но не и Андрей – творецът (той има многото си деца в своите книги). Иска го Хаснаш , за когото миналото и настоящето са факт, а бъдещето неизвестно, но не го иска Лена, която още живеев настоящето, а бъдещето е далечно и непредвидимо.
„Сватба в небето” - един роман проточващ времето, разказващ през историята си една цяла философия за живота и творчеството, за хармонията и за човека.
Арт мениджмънт – специалност за ценители
Дъската Уиджа - не правете това в къщи !...
