Традиционно наричаме тази последна среща „Голямото майско четене на Литературен салон Люлин”. Но днес акцентираме върху един човек и една книга – поетесата Валентина Михайлова и стихосбирката и „Душа в окото на всемира”. Подаряваме и личен празник в юбилейната и година. Дано да се е почувствала истински добре, както се почувствахме ние – нейните гости.

Все пак животът е шарен. Но да започнем с началото – поставя го част от оркестър Симфониета – ОКИ Надежда. Те ни гостуват не за първи път  сме щастливи да ги слушаме отново. Литературен салон Люлин по традиция вплита слово и образ, а последният сезон премина и под знака на музиката за което сме благодарни на връзките с други културни центрове. Минута мълчание в памет на художника Златан Вучев, чиито картини ни обграждат и една много тъжна балада, посветена от Симфониета на наскоро напусналия ни творец предхождат началото на представянето.

Димитър Милов представя главната героиня на вечерта – поетесата Валентина Михайлова. Трудно е да намериш своя единствен и личен творчески път, когато си родена в семейството на двама толкова известни български поети (Младен Исаев и Людмила Исаева) и да останеш себе си – но Валя го може. Вероятно произходът и е този, който носи вина Валентина Михайлова да не е известна от най-ранните си поетични опити. Може би е имала нужда от повече вяра в себе си и от търсене сред различието и еднаквостта на музика, поезия и философия. Но днес сред приятелите си тя чувства подкрепа.

Актрисата Райна Атанасова чете стихове и ни повежда по вълшебен начин сред поетическите пътечки на една елегантно боравеща със словото, нежна и ранима душа. А после ни отправя и личното си послание „Вярвайте в себе си, вярвайте в ближния и пазете огънчето на сърцето.”

Самата Валентина Михайлова се вълнува безмерно. За нея не е важно дали в залата сме се събрали много хора (а всъщност никак не сме малко). За нея е важно, че ни е събрала поезията, която е „призвание, магия, къртовски усилия”. Щастлива е да благодари за случването на тази магия. А за нея хубави думи казват Евелина Тодорова и Кева Апостолова.

Вечерта завършва с пореден поздрав от Райна Атанасова – етюд върху Чудомир, с автографи и свободни лични разговори  - като всяко представяне. Кое бе по-различно тази вечер? За мен това бе нежността.