Вълкът беше хем като другите вълци, хем малко необикновен. Сърничките, катеричките, лисичките се прехласваха по него. Като погледнеха подире му все им се причуваше „Метър и деветдесет, жесток си!”, макар че той си беше среден на ръст за вълк. Излъчваше някаква харизма.
***
Мъжете бяха насядали в кръг. Подпираха пушките о краката си. Пушеха серт тютюн. Сладкодумния разказваше:
Вече трети път на изборите в гората припознаваха Вълка за своя Спасител. Все му подхвърляха разни горски мадами, за да задържат вниманието му: катеричка Библиотекарка, лисичка Банкерка, мечка Федфебелка, дори една вечно трепереща зайка Учителка, която той направи кмет на Средната горска Ливада. Но вниманието на вълка привличаше само отдалечената къщичка на Дивата Коза.
- Ех, Сладкодумни, все знаеш ти! – обади се един от ловците. Но другите му зашъткаха да мълчи. И Сладкодумния продължи разказа си:
Къщичката се гушеше на една скала, там Дивата Коза отглеждаше седемте си малки рожби сама. Тя обикаляше високопланинските пасища, а ако оскъдната тревица не и достигнеше хрупаше и мъх по скалите. Беше саможива коза и не знаеше за вълка с харизмата, не знаеше нито колко е прекрасен, нито колко подъл може да бъде. Живееше тя в усамотение, грижейки се за насъщния и посрещайки изгревите и залезите. Малко и трябваше да запее „Мее-меее-мее!”, а седемте и дечица споделяха нейната радост и и пригласяха „Мееееееее!”. Така минаваха дните им.
***
Русата се наежи:
- Какви ловджийски истории ми разправяш? Какви са тия приказки – какви са тия вълци и дивотии. Признай, че си кукуваш самичка и измисляш разни неща.
- Поне не съм всеки път с все по-неподходящ.
- Добре ,не се карайте. Двама красавци на три часа.
Четирите като по команда извърнаха глави. Наистина в кафенето влизаха двама доста расови мъжкари, заслужаващи вниманието им. Блондинката заразказва:
- Веднъж с едно такова парче решихме да го играем романтично. Отидохме на излет в гората. Той разпъна одеялото точно до рекичка. И между другото беше точно метър и деветдесет. Не беше вълк, а истински нерез. Но и аз не прощавам, знаете ме. Както съм го възседнала и хоп, една шишарка му падна на главата. След малко още една. Завъртях глава да видя – катеричка ли що ли, а то – горският се скрил зад храста и ни гледа. Повиках го само така с пръстче, той побягна.
- Веднъж искаш ли да не ни разказваш за твоите тъпкачи? Има и други неща в този живот освен секс. Да си гледала новини в последните години?
***
Сладкодумният продължаваше:
Един ден вълкът успя да стигне до къщичката, точно когато Дивата Коза бе отишла на паша. Изпя с дрезгав глас „Мее-мее- мее!”, но козлетата не отвориха, защото познаха, че не е това майчиният им глас.
Едва тази вечер, след разказа на козлетата Дивата Коза свали от тавана стар радиоприемник за да чуе новините. Трябваше да научи кой е натрапникът, опитал се да проникне в къщичката и. Свали и един кашон с книги с приказки и нервно ги запрелиства. Трябваше да се поучи от старите истории и да намери правилния път за собственото си спасение. Твърде дълго се бе крила от света.
***
Когато вече бяха привършили тортите си брюнетката попита:
- Та какво стана с вълка и козата?
- Козата ли? Да. Тя изведнъж разбра, че нещата са се променили.
Светът беше голям. И твърде различен от този, описан в книгите и. Там принцесите бяха красиви и имаха зли мащехи, лисиците бяха хитри, а зайците страхливи, вълците глупави, а мечките добродушни. Днес Гората бе променена. Мечките имаха власт, лисиците пари, вълците бяха подли и хитри, само малките зайчета продължаваха да бъдат страхливи и срамежливи, вероятно заради цепнатите си устни. Мащехите се бяха пенсионирали, а принцесите пееха в Пийнър. Вместо да носят премените си в орехови черупки, слагаха силикон в гърдите си. И изобщо не се убождаха на вретена, защото дори не бяха виждали такива, в най-лошия случай можеха да се убодат на тока на обувката си.
- Чакайте. Нещо се случва. Келнер, моля увеличете звука. Изглежда новините са важни.
„…организира хайка за вълци в гората над Бояна. Хищниците слизали право до дворовете на стопаните и нападали без да се страхуват от кучетата пазачи.”
***
Мъжете клечаха в кръг под заслона. Сладкодумния продължаваше приказката си и никой от тях не знаеше, че вече цялата страна трепетно ще следи подвизите им след последните новинарски емисии.
Дивата Коза започна загрижено да нарежда на децата си – да не отключват на никого, да не вярват нито на изтънен глас, нито на побелена лапа, защото Лошият Вълк само чака да излезе тя и да нападне невинните и дечица, да ги изяде. Но не знаеше как се бяха променили вълците в последно време.Дечицата и бяха послушни. Нищо не би им се случило, ако не беше сглупила самата им майчица.
А ето как стана това. Вълкът причака Дивата Коза, прилегнал до една скала. Там така беше изкривил крака си, сякаш го е счупил. Жалостивата коза спря, огледа раната, наложи я с билки. Със сетни сили дотътри раненото животно до къщата си. Отстъпи му леглото си. Влезе в кухнята да му приготви вечеря. Започна да готви. Влезе да занесе на болника пилешка супа. Нали така се постъпва с болните. И какво се случи? Най-неочаквано раненият вълк скочи , обърна Дивата коза по гръб и я насили грубо. Докато майката коза милно плачеше и ядно кълнеше своя мъчител, той стана поотърси се и скочи към стаята на козлетата. По пътя преобърна паницата със супа. Малките се изпокриха кое където свари. Вълкът хвана най-тромавото. Прегриза му врата . Нарами го и тръгна навън
***
- Не я разбрах тази новина. И защо трябва да знам кой кога и как прави „хайка за вълци” – Блондинката наистина си беше от тъпите.
- Това е алегория. Днес никой не нарича нещата със собствените им имена. И сега ако ти съобщят, че вълк е изнасилил коза, нали няма да повярваш в такова извратено съвкупление.
Четирите жени напуснаха кафенето и се разделиха. Всяка потъна в своята посока към дома си. Блондинката спря да си купи цигари с вкус на шоколад, надявайки се по пътя да забърше някого и да не се прибере сама. Брюнетката мина през щанда за готова храна на супер-маркета. Щеше да я сервира красиво и да заприлича на почти перфектна домакиня. Кестенявата и Червенокосата забързаха към домовете си. Едната щеше да се свърже бързо с редактора си и да разбере дали трябва в този момент да напише нещо специално.
Червенокосата искрено се възмущаваше от ставащото пред очите им в горката им Родина. Така и заспа без да изключи новинарския канал. Сънува бал в гората. Вълкът танцуваше с Дивата коза. Тя бе облечена в дълга зелена рокля с преметнат върху раменете бял шал и потънал в кръв край на полата.
***
Мъжете ловци напредваха из гората. Бяха разбрали приказката на Сладкодумния, но все още не вярваха ,че ще си имат работа с Вълка. Та той беше разумен и справедлив управник на гората. Какво ли бе направила Дивата коза та да го обърне на звяр? Или се бе появил друг Вълк, когото всъщност те търсеха.
На поляна видяха странна гледка. Вълк и Коза танцуваха. Край тях на различни инструменти свиреха шестте козлета. Лапите им потреперваха и мелодията излизаше фалшива. Това ядоса вълка, който удари силно дамата си и скочи на синовете и. Прегриза гърлото на още едно козле. Полата на Майката Дива коза още повече се окървави. Тя още не можеше да събере сила да кюсне с рогата си Вълка. Тогава Сладкодумния вдигна пушката, прицели се във Вълка. Беше смел не само в приказките. Един от ловците обаче скочи и блъсна пушката. Сладкодумния застреля едно от козлетата.
Тук трябва да спрем разказа и да помислим за финал.
Финалът на Блондинката: Да би мирно седяло – не би чудо видяло. Тя просто би угасила телевизора и историята би свършила.
Финалът на Брюнетката: Всъщност за нея историята свърши, още преди вечеря. Да не се връщаме назад.
Финалът на Кестенявата: Вестникът излиза със сензационно заглавие: „Ловец застреля по грешка дете-козле в гората”
Финалът на Червенокосата: Козата най-после разбра какво става. Наведе глава и затича напред. Наниза Вълка на рогата си, а Ловците го надупчиха с куршуми.
Финалът на ловците: Сладкодумния изрева от болка. Такава грешка никога до сега не беше правил. „Жив го хванете, ще го съдим!” – крещеше той. Така и направихме. Хвърлихме се всички върху Вълка, завързахме го и го отведохме пред Горския съд. Но като знам какво правят Съдилищата в тази Гора май ми се ще да си бяхме останали при Червенокосата.
