Излезе книжка 10 на сп. Литературата. Темата е Иън Макюън. Изключителен разказвач.  Може би най-добрия съвременен англоезичен писател.
Негови текстове "Отвъд вярата" и "Само любов и след това забрава" в превод на Ружа Мускурова отвеждат към визията му за 11.09. 2001
 "Като милиони, вероятно милиарди други хора по света ние разбирахме, че преживяваме момент, който никога няма да можем да забравим. Също така разбрахме, макар и да бе минало твърде кратко време, за да се питаме как или защо, че оттук насетне светът никога няма да бъде същият. Знаехме само, че ще бъде по-лош." 
или
"Това е природата на съпричастието, да си представиш ,че си в съзнанието на другите. Това е механиката на състраданието: лежиш под завивките, не можеш да заспиш, стоиш свит в тоалетните от излъскан метал в задната част на самолета, шептейки последните си думи на хората, които обичаш. Има само едно нещо за казване и ти го казваш. Всичко друго е безсмислено."
Замислящо и човешко. Писателите трябва да могат това.
А какво още от Макюън е преведено от него  и какво за него са написали теоретици, критици и дебютанти - вижте в самото списание.