Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2012 23:36 - Денят преди Хелоуин
Автор: illa Категория: Изкуство   
Прочетен: 1742 Коментари: 1 Гласове:
3



Последното октомврийско утро промушваше първи лъчи между облаците.

Дяволска дузина бездомни кучета пазеха новата детска градина по цялото протежение на оградата и.

Кварталът едва отваряше едно по едно очите си след скучната нощ на „победителски” пресконференции. Макар да бе рано за окончателна равносметка всички политически сили вярваха, че са успели в нещо: кой в местния, кой в президентския, а кой в представата си за престижен вот. Долно Нанагорнище стана най-популярното селище – в него всички водеха по брой на бръмбарите в главите си.

Едно от кучетата направи няколко лениви стъпки. Тази детска градина уж работеше от няколко месеца. Забързани родители довеждаха сутрин дечицата си. Слаломираха между кучетата. Само име си нямаше и не беше официално открита. Сигурно покрай предизборната кампания на новия стар кмет Детински не му беше останало време. Или пък го беше страх от кучетата? Макар да му бе станало страст да открива детски градини – точно тази я бе пропуснал.

В спалнята на почти избрания вицепрезидент нахлуха момче и момиче по пижамки. Закрещяха “Trick or trips!” Мъжът похлупи главата си с възглавница. Цяла нощ се беше усмихвал като победител и сега му се искаше просто да спи. Изръмжа нещо неразбираемо. Съпругата му – дребна пъргава жена се опита да избута децата от стаята и да осигури на мъжа си последна сънна минута без маска. Момиченцето обаче се промуши, вмъкна се под завивката и глезено запита:

-          Тате, сега като си президент нали пак ще ми направиш тиквен фенер?

Нямаше нужда от кафе или студен душ. Думите на детето стовариха цялата тежест на случилата се промяна. Зад клепачите на г-н Бараков се завъртя калейдоскопа на спомените. Виждаше най-характерните си маски до момента. Чудеше се колко нови трябва да си създаде. Вицепрезидент. Звучеше противно, но неизбежно. Не му се искаше да е сянка на вещицата, но поне на нея не и се налагаше да се маскира тази нощ – беше родена с маската си. Госпожица Комсомолска, новоизбраният президент.

Беше малко момче – красиво, спретнато, послушно. Носеше на майка си бележник, пълен с шестици. Това се очакваше от него. Изяде шамар. И за какво? Беше сложил на главата си шапката на съученик. Ядеше вафла. Вярно, че майка му забраняваше подобни волности. Но чак шамар беше прекалено.

Беше младеж – кротък, елегантен, умен. До него в облак от бяла дантела стоеше енергичната девойка, която слагаше в ред вещите и живота му. Пред него в черно, с рус кок и червен маникюр някаква вещица го гледаше втренчено. Питаше нещо, но какво… Каза тихо „Да” за да се отърве от нея. Тя злокобно издекламира „Вече сте съпруг и съпруга.” И ето – вече толкова години – мъж под чехъл с маска на супермен.

Мъж в разцвета на силите. Избран за вицепрезидент на държава, в която не искаше да живее и отглежда децата си и подгласник на страховита дама с още по-страховито име и най-вече страховити връзки с братята, чиито имена не бива да се споменават.

Господин Детински – старият нов кмет се качи на служебната кола. Пусна радиото да се настрои на работна вълна. Новините бяха скучни, но той трябваше да е информиран. Тази сутрин изпитваше раздразнение. Дъвчеха се думи като касиране, байганьовски методи, манипулиран вот. Ужасна пасмина са тези журналисти! Право е казал народът: храни куче да те лае! Само глупости! А имаше да се върши толкова работа. Не беше хич време да бунят народа. Така мина и край детската градина. Кучетата лавнах след колата, но той не ги отрази унесен в мислите си.

В апартамента, който обитаваше, в затворения комплекс, собственост на братята, чиито имена не бива да се споменават, новоизбраната първа жена президент госпожа (защото госпожица звучало дискриминационно) Комсомолска пиеше първото си кафе за деня. Тъкмо бе направила сутрешния си крос по вътрешната алея с боровете, беше взела контрастен душ и беше се изтегнала в люлеещия се стол с цигара в едната и чашка кафе в другата си ръка. Мислеше за отминалите дни. Беше сама и беше свалила всички маски. Знаеше, че е за кратко и само след минути ще трябва да се усмихва чаровно и да излъчва благородство. Мразеше тази необходимост – беше дарена с лице като маска на вещица, криви и пожълтели от многото пушене зъби и крив клюнест нос. Косата и беше прошарена, но не можеше дори да си помисли за боя и някакви лигави работи. Заради това смени трима фризьори по време на кампанията – всички искаха да я боядисат.

Кметът Детински влезе в общината. Служителите раболепно го поздравиха с пълната изборна победа. Той снизходително прие и благодари. Огледа се – в служебното кафене мъждукаха тиквени фенери. Хелоуинската украса напълно отговаряше на избора на народа. Той си представи лицето на г-жа Комсомолска.

Аромат на кафе се носеше от кухнята на Баракови. Съпругата на вицето се бе загърнала в пенюара си. Трепереше, но не толкова от студ, колкото от страх. Благодареше от сърце на есенната ваканция, намислена от министерството точно в този момент. Намеренията им не я интересуваха. Беше доволна, че тя отлага срещата на децата със съучениците им и с естествените първи подигравки. Вече в скайпа на сина и бяха завалели част от „поздравленията” за баща му.

Слънцето пропълзяваше над столичния град. Автобусите се запромъкваха край метро-разкопките. Хората пъплеха към работните си места. Вече бяха загърбили изборната неделя. Бяха изпаднали в сутрешна халюцинация, предизвикана от вечерята им: саморъчно набрани гъби, подлютени с псувни към телевизора – обичайно меню за ден и нощ на избори. Това от години не водеше до нищо – маските на политиците бяха еднотипни, без значение от декларациите им и човеколюбивите изявления.

Десетина годишно цигане се беше възкачило на куп с тикви и викаше с премръзнали устни:

-          Купете, тиква, купете! Кръгла за фенери, сладка за ядене! Купете тиквата на президента!

Един скинар го изпсува по навик, но дори не извади от джобовете посинелите си от студ ръце.

На покрива на един строеж се вееше разкъсан трибагреник.

В автобуса се чуваха разни мелодии и някой обясняваше, че всеки момент ще е там.

Кестените кокетно се решеха и златисто-кафявите им листа посипваха тротоарите.

Тук там мургави работнички в сигнални жилетки се опитваха да сметат есенната шума.

Нарочни бригади бързаха да свалят предизборните плакати – такова беше нареждането. На новоизбраните не им се гледаха собствените им лица с избодени очи и фалически предмети пред устните им.

Пред баничарницата мъже брояха монети и пресмятаха: баничка, вестник или и двете.

По булеварда се изпреварваха автомобили на служители на братята, чието име не бива да се споменава.

Кметът Детински се вдетиняваше в кафето и ухажваше девойките с възгласи “Trick or trips”.

Госпожица Комсомолска обличаше елегантен костюм и маската на спасителка.

Г-н Бараков послушно дояждаше закуската си и слушаше наставленията на жена си как да слуша началничката си.

Когато се стъмни децата щяха да се преобразят за няколко часа в страшилища, да се радват на чуждия празник и да повтарят чуждите думи, за да превъзмогнат страховете си.

Възрастните щяха още пет години да псуват под мустак избора си и само мълчаливо да свалят маските на политиците.

Кризата единствена не се плашеше от бутафорни вещици, нито от костюмирани смърти, нито от брюкселски форуми и още по-малко от периферни избори. Тя обикаляше днес и издърпваше щепселите на отоплителните печки, развърташе бушоните, обличаше хората в стари дрехи и ги обуваше в скъсани обувки.

Тиквени фенери мъждукаха, но светлина не се виждаше нито по улиците, нито в душите.

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. osi4kata - дамм
01.11.2012 01:29
"Нарочни бригади бързаха да свалят предизборните плакати – такова беше нареждането. На новоизбраните не им се гледаха собствените им лица с избодени очи и фалически предмети пред устните им."
цитирай
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031