Тя – покосена от гръм бреза. Лежи на пътеката. Гасне. Повяхват листата. С разцепено тяло умира.
Той – самотен скитник на края на дните си. Върви без посока и път.
Спира уморено до нея. Прегръща я. Плаче. Докосва сухата бяла кора с върховете на нежните си пръсти.
Тя приема мълчаливо ласките му. Той съблича дрехата си за да я завие и стопли. Да върне живота в прекършеното и тяло.
Ляга отгоре и. Притиска остатъците си живот към стъблото. Мъжествеността му прониква в раните.
Облекчението изригва в триумф на надежда. За последен път.
На сутринта патрулираща двойка открива мъртвите им тела. Внимателно ги разделя. Остъргва и прибира в инкубатор потенциално живите клетки. Останалото затваря в контейнер за смет.
Записва в дневника: „ 07.07.7007. Мъртви тела на мъж и бреза след акт на съвъкупление. Намерени в точка 7Н на квадрант 1781. Събрани и запазени живите клетки.”
Двадесет години по-късно. След поредната война, изпепелила планетата. Слаба девойка с напукана бяла кожа, наподабяваща бреза полива стъбло с човешко лице и трепкащи листа. Потомците на мъртвата любов са пред избора за бъдещето. Изпепелената планета ще възкръсне, ако любовта побеждава. Дали?
