Лесно е да кажеш да или не в който и да е казус, ако те засяга лично. Лесно е да приемеш или отхвърлиш нещо, ако го познаваш добре и ако светът беше черно-бял. 

Но ежедневно трябва да участваме във вземане на решения за нещо близо до нас, около нас, но точно в момента не непременно засягащо ни. Трябва да вземаме решения без достатъчна информираност или за по-кратко време отколкото можем да поставим нещата на везните на собствената си съвест.

Депутатите имат право на  „въздържал се”, когато решават съдбата на всички ни. Защо в един малък трудов колектив това да не е възможно? Защото ни трябва спешно решение – удобно и правилно според… работодателя (за съжаление). А него самия го няма – оставя воденето, провеждането на дискусията и гласуването в ръцете на заместниците си (предварително добре подковани). Те нямат неговите чувство за срам и мяра. Изпадат в женска истерия, когато част от хората гласуват „въздържали се”. После прегласуват и вземат удобното решение.

Дали ви разказвам нещо странно, непознато за вас? Дали проблемът е бил само мой в онази вечер? Или сте попадали на такова място не в кошмарите си, а в живота? И срамно ли е да кажеш  „не знам”, „не мога да взема решение сега” и да гласуваш  „въздържал се”?

Когато изразяваш колебание – това е нещо, което клони към отричане на ситуацията, но не непременно. Колебанието може да е породено от недостатъчна информираност (недостатъчна към момента на вземане на решение) или в невъзможността да прецениш всички „за” и „против” за краткото време между дискусията и гласуването.  Да се въздържиш всъщност може да е позиция. Да е отказ да се отъждествиш с която и да е от крайните позиции на даден казус – защото решението е по-трудно, отколкото предполагаш. Защото може да не си нито на едната, нито на другата крайна позиция. Просто да не виждаш нещата в черно-бяло, а във всичките им  цветове.

Всъщност точно този път, точно аз знаех дали е „да” или е „не”. Знаех със сигурност кое е правилното за мен решение. Основано на принципи и възгледи. Но ме вълнува въпросът защо една трета от присъстващите се въздържаха отначало. Дали защото нито едната, нито другата страна извади достатъчните и правилните аргументи или защото и двете страни показаха крайни противоположни позиции? Дали „въздържал се” беше колебливост или отказ да участват в нещо, което няма смисъл? Или с неутралния си вот хората искаха да покажат на ръководството, че то все пак има повече отговорности и понякога може да не пита служителите си просто за да „си измие ръцете”?

И въпреки всичко аз уважавам правото на „въздържал се”, каквото и да се крие в този вот. И вярвам,че това е също позиция. А вие?