Последното октомврийско утро промушваше първи лъчи между облаците.
Дяволска дузина бездомни кучета пазеха новата детска градина по цялото протежение на оградата и.
Кварталът едва отваряше едно по едно очите си след скучната нощ на &bd...

Пътуването в сутрешния автобус си е приключение – не го заменям за нищо друго. Хладно октомврийско утро. Още не е развиделило съвсем. Качвам се. Сядам. Обикновено. Търся си място под лампата. За да чета. Сутрешното ми зареждане със...

http://grosnipelikani.net/modules.php?name=Reviews&rop=showcontent&id=81
и продължението:
Валерия Тодорова и Янаки Зибилянов ни връщат към днешното ежедневие с точно намерената си сатира. За да продължим да четем стихове, които животът в Л...

Все ми се струва, че когато се появиш някъде е добре да се представиш. Вярно, че бонбоните, които пуснах тук говорят и сами, ама все си е друго да кажеш "казвам се... и правя..."
Казвам се Илияна. Повечето от приятелите ме знаят като Ила.
...

Тя – покосена от гръм бреза. Лежи на пътеката. Гасне. Повяхват листата. С разцепено тяло умира.
Той – самотен скитник на края на дните си. Върви без посока и път.
Спира уморено до нея. Прегръща я. Плаче. Докосва сухата бял...

Лесно е да кажеш да или не в който и да е казус, ако те засяга лично. Лесно е да приемеш или отхвърлиш нещо, ако го познаваш добре и ако светът беше черно-бял. 
Но ежедневно трябва да участваме във вземане на решения за нещо близо до н...

цяла седмица вече
                               жега е
хляб се пече

В ръцете си държа нещо много интересно – една много четивна книга, един семеен сборник - това е сборникът с разкази на Бранимир Събев „Човекът, който обичаше Стивън Кинг”. В него има почти от всичко по малко – от ...